ПЕЧЕНКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЀЧЕНКА ж. Остар. и диал. 1. Кебапче. Захванахме пък там нов занаят: да печем печенки на улицата. Ив. Вазов, Съч. IХ, 45.
2. Подкожна тлъстина; сланина. Кожата [на акулата] ѝ влязва в работа наравно с волската, а от печенката ѝ претопяват до две бъчевки с мас. С. Бобчев, ПОС (превод), 311.