ПЀЧЕНКА

ПЀЧЕНКА ж. Остар. и диал. 1. Кебапче. Захванахме пък там нов занаят: да печем печенки на улицата. Ив. Вазов, Съч. IХ, 45.

2. Подкожна тлъстина; сланина. Кожата [на акулата] ѝ влязва в работа наравно с волската, а от печенката ѝ претопяват до две бъчевки с мас. С. Бобчев, ПОС (превод), 311.

ПЕЧЀНКА

ПЕЧЀНКА1 ж. Остар. и диал. Черен дроб. А дето казуват, че се пъха [животното] в коремът му [на другото животно], та му изяда печенката (джигерът), и го уморява, то е все лъжа. П. Берон, РБ, 107-108.

ПЕЧЀНКА

ПЕЧЀНКА2 ж. Диал. Царевица.

— От Ив. Дуриданов и др. Български етимологичен речник, 1999.

Списък на думите по буква