ПЕШ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕШ нареч. Пеша, пешком. Нона набързо взе да се преоблича.. — Санке, да видиш какъв човек видях, — каза тя. — Десет дена вървял пеш, само да доде до тука и да запали свещ на гроба на мама. Й. Йовков, ЧКГ, 176. Колко ли хиляди километра път е извървял пеш, какви ли градове и села е преминал, докато дойде до това тихо, спокойно и открито пристанище в родната земя. П. Михайлов, МП, 18. Конят теглеше с мъка двуколката нагоре. За да облекчи товара му, Стефан слезе и тръгна пеш. Д. Димов, Т, 173.
ПЕШ, пѐшът, пѐша, мн. пѐшове, след числ. пѐша, м. 1. Долен край на предна половина от дреха, обикн. дълга, с копчета отпред; пола. От устремното му изкачване нагоре пешовете на пардесюто му се вейнаха назад, сякаш емнати от вятър. Т. Харманджиев, Р, 30. — Ще спреш до сивата кооперация — престраши се и каза старецът, като прибра пешовете на изтъркания си балтон. Д. Кисьов, Щ, 250. Когато Евлоги прекрачи прага, той [Къню] го дръпна силно за единия пеш на куртката му и с тайнствен вид му посочи изтривалката. — Я
виж какво си нагазил — пари! А. Гуляшки, Л, 222.
2. Остар. Край от покривалото на конско седло. Седлото [на коня] му беше с черна хаша с остри пешове, жълти ширити наоколо и с цветя, изшити от бяла сърма на перата. Ц. Гинчев, ГК, 145. Новото му седло беше червено с алени пешове .., с по един чер пискюл на върховете, що висеха край двата хълбоци на черния като галун ат. Ц. Гинчев, ГК, 377.
◊ Влизам / вляза (падам / падна) в (на) пеша на някого. Остар. и диал. 1. Успявам да науча откъде е минал и накъде е отишъл някой, когото търся; попадам на следите на някого. Тогаз Василий остави обсадата и тръгна с войската си за Цариград. Самуил .. пада на пеша му и избива повечето от императорската войска. Т. Шишков, ИБН, 176-177. 2. Узнавам, откривам какво върши някой. Въртя се около пеша на някого. Разг. Неотлъчно следвам някого с определена цел, обикн. за да извлека някаква облага. И всички тези тревоги и срамове, които сега го халосаха изневиделица, идват от тях [комунистите] — и от тоя дебелак Тюлев .. и от Слав, който се върти около пеша му. Г. Караславов, ОХ III, 514. Сега той мразеше от дъното на душата си .. този господин Рифат, който се въртеше около пеша му не като помощник .., а като шпионин. Г. Караславов, ОХ III, 224. Държа се (хващам се / хвана се) за пеша на някого. Разг. Неотлъчно се съобразявам, съветвам с някого, опирам се в действията си на някого и постъпвам като него. Само един жест или остра дума можеше да отвърне този упорит и див селянин завинаги от стопанството. За неговия пеш се държаха стопаните от цялата махала. И. Петров, МВ, 36. А сега казват, че се е хванал [Князът] за пеша на Каравелов и без него ни една стъпка не прави. В. Геновска, СГ, 328.
— От перс. през тур. peş 'добавъчно парче плат, клин на дреха'.