ПЕША̀

ПЕША̀ нареч. С придвижване на краката си, без използване на превозно средство; пеш, пешком. Раковски продължаваше да върви. Той наближи файтона; Бранислав се впусна, отвори вратичката.. Но Раковски не се качи, а продължи пеша по пътя, който водеше към града. Ст. Дичев, ЗС, 244. Тогава от връх Балкана, от Жеруна, Индже взе чорбаджийска дъщеря и я прати с нови стомни, сама и пеша, да иде чак на Бакъджиците и да му донесе вода от Седемте кладенци. Й. Йовков, СЛ, 143. Ще отиваме с тате на панаир чак в Карлово. Седем часа път пеша е от село. Чифт цървули е съдирал тате дотам и насам. Г. Краев, Ст, 1966, бр. 1076, 1. Всички помагаме да товарим каруцата.. Потегляме. Тати и мама вървят пеша след нас. Н. Каралиева, ЯЧ, 20-21.

Списък на думите по буква