ПЕШАЧКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕША̀ЧКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. 1. Който се отнася до пешак1 (в 1 знач.); пешеходен.Пешачка пътека.
2. Пехотен, пехотински. Цар е намянувал княза Горчакова наместник в Полша, главен надзирател целия пешачкия войск. БД, 1857, бр. 12, 47. Всякой пешачкий полк състои от по 3 табора, които ся подразделяват по 500 душ. Лет., 1871, 64.
3. Като същ. пешачка ж. Диал. Ръченица от Граово.
◊ Пешачко хоро. Диал. Хоро, народен танц, който някой играе сам. Не щеш ли, и жената .. се нахвърли въз мене.. Напил си се в Радоил .., играл си пешачко хоро в механата,.. та това било, та онова било. Н. Попфилипов, РЛ, 43.