ПЕШКЕШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕШКЀШ м. Остар. и диал. Дар, подарък. Както беше редно, жените бяха наслагали малко подаръци — пешкеши — в дисагите за дядо владика, за протосингела, за секретаря Гавояни. Цв. Минков, МЗ, 31. Ама ние толко години .. царската даванина не сме си платиле.. Ами хайде да напрайме секой по едно нещо, та да му занесиме на царят пешкеш, за да ни прости досегашната даванина! СбНУКШ ч. II, 177. // Награда. Имаха и двамата по един кон, бяха надпрепусквали много коне и бяха взели много сукно пешкеш. Ц. Гинчев, ГК, 256.

— Тур. peşkeş. — Друга форма: пещѐж.