ПЕШКИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕШКЍН неизм. прил. Разг. Опитен, сръчен, о̀правен. Плю си на ръцете вдовицата, пешкин жена беше, отгледа синчетата. П. Незнакомов, БЧ, 148. — Пешкин момче е даскалът! — думаха старите войняговци, от чийто поглед не избягваше нищо. — Вкара той нашите калпазани в правия! Ст. Дичев, ЗС, 359.

— От тур. peşkin. — Друга форма: пешкѝм.