ПЕШКИР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕШКЍР м. Разг. 1. Кърпа за бърсане на лице, ръце, тяло след измиване или къпане. Стойко отърси дрехата си от праха, изми си ръцете и лицето и още докато се изтриваше с конопения пешкир, бързаше да каже на Ангел за каква работа е дошъл. В. Геновска, СГ, 208. Той гледаше с кротки очи към майка си и избърсваше с дълъг пешкир току-що измитото си лице. Ц. Церковски. Разк., 97. Напипвайки сапуна в пезулчето, подложи врата си под студената струя.. Той се изтри с пешкира, бързо изкачи стълбата и тутакси видя сестра

си. Ем. Станев, ИК I и II, 21-22. Кенарен пешкир. Хавлиен пешкир.

2. Кърпа от домашно памучно платно, която се използва за предпазване на дрехите и бърсане на ръцете и устните при хранене. Тя .. заповяда да се прострат шарени трапезници на пода .., да приготвят пешкири и всичко, що трябва на трапезата. Ц. Гинчев, ГК, 175. Гроздан дигна чаша .., изпи на един дъх лютивата ракия, навъси се, избърса си мустаците с дълъг пешкир и се огледа наоколо. Г. Караславов, ОХ II, 109. // Такава кърпа, обикн. по-голяма, за завиване, увиване на храна; месал. Байко изважда хляба, завит в син пешкир, и го туря в пояса си. Т. Влайков, Пр I, 204. Някои разгънаха кенарлии пешкири и из тях се показаха варени кокошки с по едно малко гаванче сол. Й. Йовков, ВАХ, 69.

◊ Опирам / опера (отнасям / отнеса) пешкира. Разг.; Отвличам / отвлека пешкира. Диал. Изтърпявам, понасям мъмрене или други лоши последствия от нещо, извършено обикн. от друг или от други. Такива, дето рано се раждат, в нашето село им викат ранници и те опират пешкира на бащите и на майките. Всички ги гледат с едно око, като че ли те са криви, дето рано са се родили. Н. Хайтов, ДР, 80. Ако й загореше манджата или счупеше някое гърне за боб, тя със седмици изчакваше да се върне той от егрека, та да опере пешкира. Ем. Манов, ПВУ, 174. — Хайде — гребна тя пак от водата, — че като те лисна, ти ще отвлечеш пешкира! И без мене няма да доите! Ст. Даскалов, СЛ, 149.

— От перс. през тур. peşkir.