ПЕШКИРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕШКЍРНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка м. Диал. Кухненска закачалка, обикн. с огледало, на която се окачва, провесва пешкир. Той хубаво се изми. Откачи чистата ленена кърпа от пешкирника и избърса лицето и ръцете си. Д. Спространов, С, 111. Тя се засмя .., набързо разреши бухналите си руси коси пред огледалцето на пешкирника, огледа се през рамо.. и като се налюбува на себе си, намъкна бялата престилка, излезе важно. Ст. Даскалов, ЗС, 195.