ПЕЩЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕЩЀЖ
ПЕЩЀЖ, мн. ‑и, м. Диал. Пешкеш. После кральот пишман ми се стори, / жал му беше дарови да земам,/ защо беа големи пещежи. СбБрМ, 122. Извадиле големи пещежи: — /../ стара теща сърмена кошуля/..,/ стариот тес [тъст] сабя дипленица. СбБбМ, 120.