ПЕЩЕМАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЩЕМА̀Л м. Остар. и диал. 1. Четвъртита кърпа, обикн. от домашно платно, използувана за увиване, препасване около кръста и бедрата при къпане в баня; пешкир, препаска. — Ще иска ли теляк госпо‑

дин докторът? — Разбира се — каза той.. Съблече се зад завеската, уви пещемала край бедрата си и нахлузи влажните налъми. Ем. Станев, ТЦ, 24. В хамамите все така посрещат с цяла дузина пешкири и пещемали. Хр. Бръзицов, НЦ, 325. Тръгнала ми й гявур Вела Попова, / че отива на Търново на баня .. и понела дванайсет .. пeщемали. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 541.

2. Кърпа от тясно, дълго платно, която се навива около главата по особен начин, подобно на тюрбан; колбаш. Този момък учен, умен, патриот, но слаб: да влезе в ръце, не може отърпя, ще ни предаде.. Облякохме го със селски дрехи, зави пещемал на главата си, със селски абени калцуни — стана селско момче. М. Кънчев, В, 265. Носят на главите си един пещемал с червени крайща, когото забраждат въз пръвезките. БО, 1846, 2. Провикна се ясно слънце: / "Слава богу, малка моме, / я си бръкни в десна джеба, / та извади бел пещемал, / та си прекри черни очи, / черни очи, бело лице." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 249. Купи ми, купи, лудо, цървен пещемал/ да си завиам, лудо, русата коса. СбБрМ, 456.

3. Част от народна носия — ситно плисирана дълга пола, която покрива ризата отзад и встрани, а се завързва отпред на кръста; препаска. Ловешко-плевенската носия притежава тъй наречените "пещемали", т.е. задни престилки с тъмносиня и тъмночервена окрайка по полите.. В общия си вид при запасана предна престилка пещемалът прави впечатление на плисирана фуста. Б. Божков и др., ИО, 103.

◊ Гледа (стои) като ударен с мокър пещемал. Диал. Гледа, стои стреснат, объркан, смутен, изненадан, без да разбира, без да схваща нещо.

— От перс. през тур. peştemal.