ПЕЩЕРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЩЕРА̀ ж. Голяма скалиста дупка, кухина, празнина в земната кора или в планински масив, обикн. с изход навън, която е образувана в резултат на действието на подземни води или вулканични процеси. Там, където почвата беше камениста, зееха страшни пещери, чернееха се въртопи, които отиваха сякаш до дън-земя. Ст. Загорчинов, ДП, 191. От другата страна притиснат [Искър] от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери. Ал. Константинов, Съч. I, 241. По лавовите полета се срещат пещери. Най-голямата от тях се намира недалеч от ледника Ланг-йокул. Дължината ѝ надминава 1,5 км, а на някои места височината ѝ достига до 12 м. Св. Кюпрюбашиев, И, 14. Тук всичко пак очи ми жадно мами,/ след всичко тука смаен ум следи — / гори, ущелия, бездънни ями, / скали, пещери, пенести води. К. Христов, ВС, 24. // Издълбана в скала дупка, кухина, която служи за убежище, жилище на хора или животни или за съхраняване на нещо. На три часа след пладне се наканихме да посетим пещерата, дето е завършил своя постнически живот Св. Иван [Рилски]. Ив. Вазов, Съч. ХV, 27. — Всичкото имане, което той беше натрупал и беше скрил из пещери и хралупи, всичко това потече в къщата на Велико кехая, все подаръци на Рада. Й. Йовков, СЛ, 12. Когато Витлеемската пещера/ във ореол от слава се обви/ и горделивий кесар потрепера,/ щом новата звезда се появи, — / тогаз овчарите .. / зачуха химни ангелски в небето. К. Христов, ПВ, 39-40. Отшелническа пещера.

— Друга (диал.) форма: пѐшчера и пѐщеря.