ПЕЩЕРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЀЩЕРНИК, мн. ‑ци, м. 1. Рядко. Пещерняк. Поради отдалечеността на пещерата и лошите до недавна пътища трябваше да изминат други четири десетилетия, преди организираните пловдивски пещерници да се заемат с проучването на [пещерата] Топчика. А. Христофоров, О, 74-75. Забързаха и отведнъж пред тях зейна тъмното гърло на пещерата, където според Братан е пропаднала селската река вдън земята. Като опитен пещерник той поведе гостите по стръмното надолу. Ст. Даскалов, ЗС, 185.
2. Остар. Човек, който обитава, живее в пещери, пещерен човек; троглодит. Сичките хора не живеят в къщи, но мнозина ходят без къщи; други поминуват в катуни, а някои в дупките на земята.. От тях първите, които са безкъщници, думат са номади или скитници; вторите — катунари или чергари, а третите — троглодити или пещерници. Т. Шишков, ПХ (превод), 45.