ПИАНИСТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИАНЍСТКА ж. Жена пианист. Той [съпругът] гримасничи нервно.., изтяга се удобно в креслото и се заглежда с такова убийствено равнодушие в пианистката, че тя изгубва самообладание и осакатява до неузнаваемост и ноктюрното на Шопена и баркаролата на Офенбаха. Св. Минков, ДА, 38. Скоро след вечеринката Добри Христов се запознал с пианистката Бенда, чужденка, която живеела във Варна. Ст. Грудев, ББ, 14-15. — Че ти нали пианистка щеше да ставаш. За балерина още не съм чул да имаш претенции. Л. Галина, Л, 22.