ПИАНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПИА̀НО, мн. пиана̀, ср. Муз. 1. Голям музикален ударно-клавирен инструмент с бели и черни клавиши, свързани със струни и чукчета, разположени в резонаторен шкаф зад клавиатурата, покрит с капак. В тишината на слънчевите следобеди .. откъм залата за музика неочаквано се разнасят звуци на пиано. Св. Минков, ДА, 37. — Ще изсвирите още нещо, нали? — попита Надя, като разглеждаше нотите върху пианото и тананикаше. М. Грубешлиева, ПП, 30. Тя [Мария] свиреше непрекъснато, по цели часове, и акордите на пианото ѝ, смесени с бученето на вентилатори, стигаха глухо до канцеларията. Д. Димов, Т, 83. — Господарката ми имаше две дъщери, на които предаваше музика един хубавец, млад учител на пианото, на име Якинт. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 106. Акомпанимент на пиано. // Разновидност на този инструмент с висок резонаторен шкаф и малък капак (за разлика от роял).
2. Музикална специалност с изучаване на този инструмент. Когато госпожица Фани вече свърши пиано в Музикалната академия, едва тогава тя, майка ѝ, баща ѝ и всички вкъщи разбраха, че това пиано съвсем не ѝ е било нужно. Д. Калфов, Избр. разк., 308. // Разг. Урок, занимание за усвояване свиренето на този инструмент. Днес имам пиано.
◊ Механично пиано. Муз. Пиано със специално приспособление (пианола), чрез което то може да свири без пианист.
— Ит. piano, съкр. от pianoforte.