ПИВЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍВЪК, ‑вка, ‑вко, мн. ‑вки, прил. 1. За вода, питие — който има лек и приятен вкус и се пие с удоволствие. Пред мен бълбукаше бистър извор с кристално чиста и пивка вода, от която усещаш не само задоволяване на жаждата и освежаване, но сякаш добиваш сили за творчество. Ел. Огнянова, НШ, 29-30. Водата беше и пивка, и студеничка. Освежиха се двамата граничари, отмориха се лицата им. Б. Несторов, СР, 62. Богатото меню, пивкото питие и подбраната музика бързо създадоха приятна атмосфера. Х. Русев, ПС, 245. Макар да беше соленичка, пастърмата беше вкусна, а виното — отлежало и пивко. М. Марчевски, МП, 141. Е, пък не е ли доста пивко виното ми? — попитал един кръчмар гостенина си. Лет., 1871, 204.

2. Рядко. За вода — който е годен за пиене; питеен. Иванов отговори, че е държавен инженер, пратен в Делиорман да прегледа местностите, отдето може да се изкара навън пивка вода. Ив. Вазов, Съч. ХII, 118. Скъсал се тръбопровод от наводнението, ще отбиват Арда, хванали нови извори за пивка вода. Бл. Димитрова, ПКС, 129. Малката гондола-лодка освен хората носела на борда си около 100 кг провизии, 90 л вода, найлонови дестилатори за получаване на пивка вода чрез дестилиране на морската. ВН, 1960, бр. 2690, 4.