ПИЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍЕНЕ, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от пия. Зимата тук го [Стамо] привличала и с още нещо — пиенето на вино. Н. Инджов, ПП, 60. В градината имаше овошки от петровки ябълки .. и най-накрая кладенец, чиято вода не беше за пиене, а за поливане на

зеленчука и поене на добитъка. И. Петров, НЛ, 93. Ще го поканя в хола и ще го попитам какво желае да го почерпя. Но като нямам нищо за пиене? Д. Кисьов, Щ, 140. — Не понасям дима. То на вас, младите, ви дай пушене и пиене. Само това знаете. Ив. Остриков, СБ, 37.

2. Спиртно питие, напитка, алкохол. — Не вие, а аз вас трябва да черпя, братя! — И без да чака, той заръча мезе и пиене за всички хъшове. Ст. Дичев, ЗС I, 359. — Дай, бе, Тошо! Дай по едно пиене на всичките! — поръча неочаквано Вълко Карамелски. — Аз плащам! О. Василев, ЖБ, 411. Тая година той не докара и вино .. Пиенето му се привърши и той ден през ден затваряше кръчмата, докато съвсем я затвори. Елин Пелин, Съч. III, 169.

— Друга (диал.) форма: пѝяне.