ПИЗМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍЗМА ж. Диал. Обикн. със следв. гл. държа. 1. Омраза, злоба, злопаметство. Девойче, златно кумривче! / Край мене вървиш, не зборвиш, / що пизма държиш со мене? Нар. пес., СбБрМ, 399. Ми пишала млада Маркоица / бела книга, църно напишана, / .. / — Ой ти Марко, Марко домакине, / дали още во Солун ке седиш, / дали още мене ке ме пизмиш, / дека малко ние се скарафме? / Доста пизма държа ти на мене. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 101.

2. Инат, твърдоглавост, упоритост. Майка му си го тъжеше: / "Стояне, синко рогене! / Сите девойки дойдоа, / бяла Бояна не дойде, / на умор пизма държала". Нар. пес., СбБрМ, 297. Айдуци оро играю, / .. / Айдук Недели говори: / — Не седи, моме, не викай! / .. / Пизма те води тудева. Нар. пес., СбНУ ХI, 14.

— От гръц. πεqσμα, 'измамване'.