ПИИТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИИТИКА̀ ж. Остар. Поетика. Той въведе в горните класове и руския, и френския езици .., въведе пиитика, въведе астрономия. Ив. Вазов, Съч. Х, 156. Пиитиката учи за разните видове на стихотворството или поезията и за стиховете, по които са те нагласени. Д. Войников, РС, 127. Ние познаваме множество наставници, които четат на учениците си логика, психология, богословие, етика, пиитика и др., без да погледат на това, че техните воспитаници не могат още да запишат името си правилно. Знан., 1875, бр. 22-23, 352. Теорията на словесността заключава в себе си три части: теория на слога или стилистика; теория на прозата или риторика и теория на поезията или пиитика. Т. Шишков, ТС, 25.

— От гр. ποιητικός 'стихотворен'.