ПИЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍЙВАМ, ‑аш, несв.; пѝйна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. и прех. Разг. Пия, отпивам от нещо малко, от време на време или набързо; сръбвам. Изворът блика на завет.. покрай буковата гора. И се разлива нашироко, кани за почивка на полянката. Сядат въстаниците, хапват надве-натри, пийват студена водица. Ст. Станчев, ПЯС, 25. Сега изглежда малко променен, напълнял е лекичко .., дори и пийва понякога чашка-две вино, макар и без удоволствие. П. Вежинов, НС, 52. — Заповядайте у дома на обяд.. Ще похапнем, ще пийнем и Колю ще посвири на гостите. К. Петканов, П, 125. — Седнете като хора. Щом сте дошли дома ми, да яднем и пийнем! Ст. Даскалов, СЛ, 42. ^● Разг. Обикн. в бъдеще време с крат. лич. местоим. Пия обикн. някакво спиртно питие; дръпвам (в 7 знач.). — Те оттука ще минеш.. — посочи Панчо. — Върви, па аз да си гледам работата, че довечерка пак ще му пийнем малко. В. Ченков, СНД, 50. Обича да си пийва. пийвам се, пийна се страд.