ПИЙНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍЙНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); пѝйна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. и прех. Пийвам. Да си пийнувам безбройно / винце сладко, винце ройно. Нар. пес., С. Зафиров и др., БГ, 33. пийнувам се, пийна се страд.