ПИК

ПИК1, пѝкът, пѝка, мн. пѝкове, след числ. пѝка, м. 1. Най-високата, крайна, пределна степен в проявата на нещо; връх1 (в 3 знач.). Когато в Сибир е вече нощ и електроцентралите не са натоварени, в европейските райони на страната е само привечер и часовете на вечерното покачване на потреблението — "пикът" — едва настъпва. К. Кузов, ПВС, 127.

2. Спец. Най-високата, пределна степен в проявата на явление, действие, изразено във величина, стойност, регистрирана върху екран или табло на измервателна апаратура или графически изобразена върху диаграма. В Геофизическия институт на БАН контролноизмервателните уреди регистрираха пиковете на няколко земни труса. △ На кардиограмата ясно се виждат пиковете на сърдечната дейност на пациента.

◊ Час пик. Час на най-голямо натоварване на електрическата мрежа, на движението на транспортни средства по пътищата и др.; върхов час, пиков час.

— Фр. pic.

ПИК

ПИК2, пѝкът, пѝка, мн. пѝкове, след числ. пѝка, м. Геогр. Остар. Остър планински връх. Метеора, планински пика на които ся намират няколко монастире. Ив. Богоров, КГ, 199.

— Фр. pic.

Списък на думите по буква