ПИКА̀ЕНЕ

ПИКА̀ЕНЕ, мн. ‑та, ср. Отгл. същ. от пикая; пикане, уриниране. В затвора се пикаяло в тенеке, което от пикаенето дрънка като трампе. СбНУ ХХV, 16.

Списък на думите по буква