ПИКЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍКЕЛ¹ м. Спорт. Инструмент, подобен на малка двуостра кирка, с който си служат алпинистите за прокопаване на дупки в леда или във втвърден, замръзнал сняг; ледокоп. Вижда [майката] откъм гърба момчето си как упорито, методично пълни раницата. Пикелът като оръжие облегнат на стената, а около него старателно е навито алпийското въже. Бл. Димитрова, Лав., 162. Ските скърцаха по твърдия сняг, но настана голяма стръмнина. Не можеше повече. Риса гледаше тримата как копаят снега с пикелите. Ламар, ПР, 29. По въжето, опънато на пикели / и спуснато в дълбока стръмнина, / придържаме се бавно отстрана, / а бурята все яростно избликваше. Ламар, СГ, 45.

— Нем. Pickel.

ПЍКЕЛ² м. Хим. Разтвор от разредена сярна киселина с готварска сол, употребяван при обработването на кожи. Водните разтвори от киселина и готварска сол, смесени наедно, образуват така наречения пикел. Ст. Младенов и др., ОТК, 82. Предназначението на пикела е да създаде подходяща киселинност в кожите и да служи като регулатор при хромовото дъбене. Я. Басан и др., ТКП, 72.

— От англ. pickle.