ПИКЀТ

ПИКЀТ1 м. 1. Полит. Група работници, които стоят пред вратите на предприятие, за да не допуснат стачкоизменници на работа по време на стачка; стачен пост. Тъкачите още от миналия век познават смелостта на бунтовете .. Организират пикети, по улиците събират средства за семействата на стачкуващите, сами стачкуват. Л. Стефанова, ВМД, 51. В знак на солидарност с моряците много работници от други професии .. отказаха да нарушат линията на пикетите, поставена от стачкуващите в пристанищата. ВН, 1961, бр. 3063, 2.

2. Воен. Остар. Малък охранителен отряд, изпратен на неголямо разстояние от основните войски за изпълняване на караулна служба; военен пост. — Техните пикети бяха дошли дори до Бяло поле, когато минах оттам преоблечен. С, 1894, бр. 1506, 2. // Мястото, където е разположен такъв отряд.

— От фр. piquet.

ПИКЀТ

ПИКЀТ2 м. 1. Спец. В геодезията — точка на местност, обозначена със забито наравно със земята колче, върху което се поставя летвата (латата) при нивелиране.

2. Геодез. Дървено номерирано колче, употребявано при нивелиране на терен.

3. Желез. Мярка за коловоз, равна на 100 м (РЧД, 1982).

— От фр. piquet.

ПИКЀТ

ПИКЀТ3 м. Остар. Вид игра с 32 карти за двама, трима или четирима души. Никола Тодоров е редовен посетител на Арменското кафене срещу джамията. Там се събират "непризнатите таланти" да играят табла, сантасе или пикет и да пият. М. Кремен, РЯ, 405. Слушайте да ви дам аз определението на днешната цивилизация у нас: Да знаеш да се носиш по мода, тъй... алафрансе; да знаеш да играеш на билярд, на префа, на пикет. Д. Войников, КЦ, 40-41.

— От фр. piquet.

Списък на думите по буква