ПИКЛЬО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍКЛЬО, ‑то, мн. ‑вци, м. Разг. 1. Мъж (обикн. момченце), който често пикае или се напикава. Двегодишният малчуган беше ревльо и пикльо.

2. Прен. Разг. Пренебр. Епитет за изразяване на гальовно-пренебрежително или презрително отношение към някого (обикн. младо, неопитно момче), което не заслужава уважение. "И аз съм му се молил за жилище на тоя! .. Час съм си запазвал, за да вляза в кабинета му! .. Пикльо!". В. Пламенов, КМ, 12. — Нарекоха ме фашист — рече момъкът. .. — А аз не съм. .. — Пикльо си ти! — кресна небръснатият. Г. Крумов, Т, 153. Още пикльо, пък го направили министър!

3. Диал. Човек, който пие много и се опива, напива; пияч, пияница (Н. Геров, РБЯ).