ПЍКНИК

ПЍКНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Книж. Извънградска, обикн. групова разходка с веселба и гощавка на открито, всред природата; гуляй. Вчера заедно с една многочислена дружина, дами и мъже, направихме излет с влака до Кръстец — най-високата точка по линията. Весел и радостен пикник сред гъстите гори. Ив. Вазов, ПЕМ, 136. — Имаме недалеч място, където стават пикници за развлечение на туристите. Д. Фучеджиев, Р, 316. Неделен ден еснафите прекарваха вън от града в гуляи сред природата (тиферичи, пикници). Ив. Хаджийски, БДНН I, 156. Цял ден прекараха те на брега на тая река и техният скромен пикник бе подсладен само от два сандвича с гъши пастет. Св. Минков, Избр. пр, 270.

— Англ. picnic.

ПИКНЍК

ПИКНЍК, мн. ‑ци, м. Книж. Човек с пикничен ръст; здравеняк. Рядко се образуват чисто червени тромби, без да има основа от бял тромб.. Механизмът на тяхното развитие не е напълно уяснен. Те се явяват главно у много пълни хора (пикници). Б. Кърджиев, ОПА, 125.

— От гр. πυκνός 'здрав, набит'.

Списък на думите по буква