ПИКНОМЕТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИКНОМЀТЪР, мн. ‑три, след числ. ‑търа, м. Физ. Уред с форма на стъклена колба с тясна шийка, за измерване плътността или относителното тегло на течности или на малки твърди тела. Относителното тегло се определя по обикновените методи на физиката с помощта на пикнометри. П. Боянов, П, 254. При определяне плътността на течности се употребяват пикнометри — стъклени шишенца с тесни шийки, на които са нанесени чертички, отговарящи на определен обем на пикнометъра — 20 см³, 50 см³ и т. н. СбФ, 56. Най-точно специфичното тегло [на скалите] се определя с помощта на пикнометър с вместимост 100 см, който има затулка с капилярна тръбица. Р. Христов и др., Г, 159.

— От гр. πυκνός 'плътен' + -метър.