ПИКНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍКНУВАНЕ

ПЍКНУВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от пикнувам1; пикване1, уриниране.

РБЕ — ИБЕ Речко

ПЍКНУВАНЕ

ПЍКНУВАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от пикнувам2 и от пикнувам се; пъхане, втикване, въвиране, пикване2.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П