ПИКНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИКНЯ̀ ж. Разг. Жълтеникава течност, която се отделя от бъбреците и се изхвърля от организма на човек или животно; пикоч, урина. Секи ден човекът изхвърга из себе си значително количество вода и то във вид на пикня. Знан., 1875, бр. 20-21, 330. Развалените азотисти вещества са изхвъргат заедно с пикнята, която, по причина на азотистото изобилие е най-драгоценна при торенето на почвите. Знан., 1875, бр. 19, 298. Мирише на пикня.