ПИКОЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍКОЛО¹, мн. ‑а, ср. Муз. Дървен духов музикален инструмент, подобен на малка флейта, с една октава по-висок от нея; малка флейта. С това космато лице, което има Куно .., с тоя голям закривен нос — когато засвири с мъничкото пиколо, той заприличва на същински сатир. Д. Калфов, ПЮН, 79. Една привечер, сам в къщи, като надувал пиколото, чул някой да хлопа на къщната врата. Ст. Грудев, ББ, 10. В зависимост от големината различаваме няколко вида флейти, от които най-много се употребяват голямата и малка флейта (пиколо). Ив. Четриков, ОУМ, 75.

— От ит. piccola.

ПЍКОЛО², мн. ‑и, ср. Момче прислужник в хотел или ресторант, изпълняващ дребни поръчки на клиентите. — Кажете, не е ли удоволствие да седиш на прохладната ресторантска тераса и да наблюдаваш красив свят .. Да ти стоят диван-чапраз пет-шестима келнери — обер, обикновени и пиколи. Пл, 1969, кн. 5, 83. Канцелария на новия хотел .. Слугата записва двама пътници. След записването им пиколото ги завежда в стаите им, носейки техния багаж. Д. Немиров, В, 55. И след три дни едно пиколо донесе на Юрий новия му смокинг. Д. Калфов, Избр. разк., 303. По едно време се чу рязък и неприятен трясък. Някое пиколо бе изтървало поднос. С. Северняк, ВСД, 20. Пиколите следяха с благоговение дали знатният сеньор няма да им възложи някоя дребна поръчка. Д. Димов, ОД, 15.

— От ит. piccolo.