ПИКОЧИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИКОЧЍНА ж. 1. Хим. Биол. Органично съединение — безцветно кристално вещество, добре разтворимо във вода, краен продукт на белтъчната обмяна в организма на човека и млекопитаещите; карбамид,

урея. Излишъкът от него [белтъка] преминава във въглехидрати и масти или се окислява, при което се освобождава енергия и се образуват редица вещества, съдържащи азот. Такива са карбамидът (пикочината), пикочната киселина и др. Анат. IХ кл, 93.

2. Разг. Грубо. Урина, пикоч, пикня. Полският път, по който минаваха каруците, беше покрит с пикочина и говежди тор.