ПИЛАСТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЛА̀СТЪР, мн. ‑стри, след числ. ‑търа, м. Архит. Вертикална издатина с полуцилиндричен релеф върху стена на сграда, повтаряща всички части и пропорции на колоните. Надписът върху левия пиластър на крепостната църква Йорд. Иванов, смята, че е от времето на създаването на тази църква и че се отнася до построяването, а не до изписването. Д. Цончев и др., АК, 7. От запазените стенописи от ХIV в. по-интересни са онези, които са върху пиластрите на църквата между притвора и наоса. Ст. Михайлов, БС, 102-103. Основно средство за членението на фасадите си остават архитектурните елементи — пиластри, колони, корнизи, ризалити. М. Бичев, АНВ, 271-272.

— От ит. pilastro или фр. pilastre.