ПИЛАФЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЛАФЧЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Остар. 1. Човек, чийто занаят е да приготвя пилаф.

2. Пренебр. Турчин. — Сега видя, че националният характер на турците е неизправим. Тука ний бихме утешили благородния джентълмен, бихме опровергали мненията и острите съждения на много недоброжелатели на нашите пилафчии с фактове и примери, кои пълнат домашната хроника на всяко село. ДБЕ, СбПер. п. II, 185. Пропея ми сиви петел, / сиви петел Цариграда: / цароградци — аспралии, / вилибичане [пловдивчани, по името на Филибе (Пловдив)]- пилафчии, пазарджичане — шарапчии. Нар. пес., СбНУ II, 67.

— Друга (диал.) форма: пилавджѝя.