ПЍЛЕ

ПЍЛЕ, мн. пѝлета и (рядко) пѝлци, ср. 1. Малкото на кокошка. Из бурена край дървената ограда писукаха пилета и строго клопаше квачка. Ем. Станев, ИК I и II, 84. Има едни зли кокошки, гдето нито носят, нито мътят. Като мине някое пиле край тях, все ще го клъвнат. Й. Йовков, АМГ, 199. По улиците притичваха след майките си жълти пилета. Ил. Волен, МДС, 140. Той обграждаше с ракитови пръчки хранилка за пилета. .. В такава хранилка пилетата могат да влизат, но кокошките не могат. Й. Радичков, СР, 120. И ястреб се хвърля / отгоре високо и в двора разпъжда / кокошки и пилци. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 10. Всяка квачка около пилетата си квачи. Погов. // Млада кокошка, преди да е снесла яйца; ярка. Всяка сутрин по едно пиле се тръшкаше обезглавено на двора, за да украси после трапезата на Огнянова. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 162.

2. Тази птица, приготвена за храна (печена, варена или като ястие). Откъм готварницата иде мирис на пилета, които се вър‑

тят на шиш. К. Константинов, ПЗ, 212. Това шише .. всякога предвещаваше нещо по-особено за обяд. .. печено пиле. Елин Пелин, Съч. IV, 58. Момчето на Къня пърлеше пиле на огъня — обяд за фелдшера. Й. Йовков, Ж 1945, 159. Супа от пиле. Пиле на грил.

3. Разш. Изобщо малкото на птица. Широко е около врата на скитницата [кукувицата]. Нали си няма грижи за пилците. Други ги изхранват. Ем. Станев, ЯГ, 26. Орлите показват на неоперените още пилета как да си тъкмят крилата за полет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(1), 202. Той пак виждаше лястовичката .. как прилиташе със звънливо чуруликане да навести жълтоустите си пилци. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 11. Враните кърмят пилетата си с мърша. Н. Бончев, Р (превод), 23. И ми дума Гюро добар юнак: / — Ой та тебе, пиле соколово! / Не та рана голям да порастеш, / но та рана дома да та прата. НБ, 1876, бр. 21, 81.

4. Птица, птичка; птиче. Всичко се бе потаило и укротило: нямаше пиле да запее, нямаше ветрец да трепне. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15. По долищата цвърчат всякакви пилета. Ст. Даскалов, БП, 46. И пилците разбират от хубавото. Кой, къде — на моята круша пилци цвъртят, а децата се радват, радват. Г. Краев, Ст, 1957, 137. — Орльо, орльо, горско пиле, / дай ми ти твоите крила. Ив. Вазов, Съч. III, 148. Рано пиле, рано пее. Послов.

Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, девойка, любима и под. — Ха стани, мами, стани, пиле, та иди се поразвесели и ти. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 44. — Море моме, малка моме, / не губи ми грешна душа: / Имаш, моме, рудо гърло, / имаш, пиле, бяла гуша. К. Христов, СК, 16. Гиди Любо, / гиди чудо, / пиле ранобудно! / Имаш снага — прът лозина, / мен се ревне — бекярина. Ц. Церковски, Съч. I, 160. Нар.-поет. Обикн. пиле шарено. Там се родила, живяла / мамина мила Гергана. / Гергана пиле шарено, / Гергана кротко агънце. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936. — Ей, девойко, хубава, / е гиди, пиле шарено, / седи да поседиме, / гледи да погледиме. Нар. пес., СбБрМ, 381. Петруно, пиле шарено, / де гиди, ягне галено, / нещо че да те попитам. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 275.

◊ Нощно (сляпо, вечерно) пиле. Диал. Прилеп; вещер, лиляк2, нетопир. Петровско пиле. Пиле, излюпено рано напролет, което до Петровден е пораснало достатъчно, за да бъде заклано и сготвено (според българската народна митология, обикн. като жертвоприношение, курбан за св. Петър). И помъкна към гарата една кошница с вишни, баница, петровско варено пиле. А. Каралийчев, НЗ, 148. Мари, Марийо, Марийке, / подмеси тесто кисело, / заколи агнета гергьовски, / опечи пилета петровски. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 35. Ако ме, либе, не чакаш, / главата жъ ти отрежа, / като нъ ягне гергьовско, / като нъ пиле петровско. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 220.

? Горско пиле. Разг. Разбойник, който извършва обири и нападения в горите. Турците-разбойници стояха в градовете, под закрилата на стрехите си и на турската власт. А разбойниците, които търсеха покровителството на гъсталаците и балканските пущинаци, бяха българи. Може да се каже, че тоя кът на България е бил най-последното убежище на тия горски пилета. Ив. Вазов, Съч. VII, 56. [Ботйов] мислел, че всеки българин, който се е преселил да живее във влашката земя, непременно е горско пиле. З. Стоянов, ХБ, 74. Да не изхвръкне пилето. Разг. Казва се, когато някой при студено време, като излиза от стаята, не затваря вратата след себе си (употребява се като укор или напомняне да се затвори вратата). Домашно (къщно) пиле. Разг. Човек, който прекарва по-голямата част от времето си вкъщи, който не обича да излиза навън от дома си; домошар, домосед. Личен и юначен мъж е Калофер, ала не е за жена. Задоми ли се, ще преклони глава пред турци и чорбаджии и тогаз всеки на подбив ще го вземе... Ще кажат хората: хей го на̀, слезе орелът от планината и стана домашно пиле. М. Марчевски, П, 26. Какво ще ходя навън да се блъскам из света и да мръзна. Аз съм къщно пиле, свия си главата под крилото, дремя. П. Тодоров, Събр. пр II, 241. Забърквам се / забъркам се (обърквам се / объркам се; оплитам се / оплета се) като пиле в кълчища. Разг.; Заплитам се / заплета се като пиле в кочина. Диал. Обхваща ме силно смущение, страх и под. и затова не зная как да постъпя или да отговоря. — На голям зор съм, от другите ме е страх, обърках се като пиле в кълчища. В. Нешков, Н, 426. Но кажи му само: "Стига!" / Тъй насред урока спри го / и за нещо го запитай / Николай не знае нищо / и горкият се оплита / като пиле във кълчища. СбХ, 181. Изколвам / изколя (заколвам / заколя) като пилци (пилета). Разг. Обикн. за много хора. Изколвам много лесно, без съпротива. Ако в тая минута тая тълпа, която ни гонеше вън, беше нахлула внезапно да ни трепе, не бихме мръднали, бихме оставили, без съпротивление, да ни изколят като пилци. К. Величков, ПССъч. I, 54. — Любезничи, за да ме привлече към своето котило. А иначе ме мрази, както се мрази... Утре да им паднем, ще ни изколят като пилци. М. Грубешлиева, ПИУ, 187. — Може да ни изколят, като пилета, и никой жив човек няма да чуе. Ив. Вазов, Съч. ХII, 58. <И> от пиле мляко. Разг. Всичко, каквото искаш, потърсиш, включително и неща, които рядко, трудно се намират (за подчертаване, че някъде има голямо разнообразие от неща, изобилие, богатство). — Стана образцова

бакалница — и от пиле мляко да поиска някой, ще му дадем. Д. Спространов, С, 115. — О, той е такъв човек! — възторжено възкликна Бранков. — Незаменим! От пиле мляко ще ти достави. М. Марчевски, П, 201. Голямо нещо е пазарът в богат край през сита есен: от пиле мляко ще видиш по сергиите, по мегдана и чаршията. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 581. Когато кукувицата извади самичка пилета. Остар. и диал. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). Нашите попечители, ако продължават това усердие, което тие употребляват днес, то са види, че ния тогиз ще видим централна школа, когито кукувицата извади самичка пилята. ЦВ, 1859, бр. 440, 3. Кога<то> се броят пилетата. Разг. При крайния резултат, най-накрая. — Ние ще приказваме накрая, кога се броят пилетата. Т. Монов, СН, 83. Не давам / дам (пускам (пущам) / пусна) пиле да прехвръкне някъде. Разг. Завардвам, пазя много строго някъде, правя невъзможен всякакъв достъп до някъде. Откъм дръвца тая година хората хич ги няма. Гората забранена, пък и горският се улучи лош човек, не дава пиле да прехвръкне нататък. Елин Пелин, Съч. IV, 240. Обикновено подвиквахме още отдалече, че имаха едно зло кафяво куче, което не пускаше пиле да прехвръкне в двора им. Кр. Григоров, Н, 208. Че си има левен Дуко, / че си има девет псета, / .., / те не дават пиле да префръкне / през Дукови равни двори. Нар. пес., СбНУ ХIV, 10. Не мътя пилета с някого. Разг. Не живея добре, не се разбирам с някого. Ех, мъчно ще живее в бъдеще. С майка си — как да е; женски разправии къде ги няма, но с Манол няма да мъти пилета. Брат! Ем. Станев, ИК III, 90. Пиле не може да прехвръкне някъде. Разг. Много строго е завардено, няма никакъв достъп до нещо, някого, някъде. — Знаеш ли, Насе, има блокада, всичко претърсват... и гарата, и влаковете... А по шосето за София пиле не може да прехвръкне! Ив. Мартинов, ПМ, 216. — Накрая ще го арестуваме. — Но той може да се измъкне. — Къде? Всички врати съм завардил. Пиле не може да прехвръкне. А. Каралийчев, НЧ, 52. Пръскаме се (разпиляваме се, разпръскваме се) като пилци (пилета). Разг. 1. За много хора, множество — пръскаме се в различни посоки, на различни страни. — Министърът иде! .. Чиновниците се пръснаха като пилци, всеки се втурна към учреждението си. Г. Белев, ПЕМ, 81. 2. За много хора — напущаме обикн. родното си място и отиваме да живеем или работим в различни градове, села, краища. — Домъчня ми за вас, бе хора! Пръснахте се като пилци — кой накъде види! — Оставихме глухата провинция! О. Василев, Л, 15. Трепери ми сърцето като на пиле. Разг.; Трепери ми сърцето като на голо пиле дупето.; трепери ми сърцето като на пиле перцето. Диал. Много съм изплашен, много се страхувам. Хапвам колкото едно пиле. Разг. Хапвам съвсем малко. В дисагите си носеше .. едни похлупци пълни с небито сирене и два сомуна домашен хляб. Макар да хапваше колкото едно пиле, до Беч с тия хлебове той нямаше да изкара. Д. Талев, ПК, 35. Ще извия (откъсна, отрежа) врата (шията, главата) като на <петровско> пиле някому. Разг. Ще убия, ще накажа жестоко някого. — Слушай, друже,.. дали свинаринът лъже, иди питай него, ама ако още веднъж кажеш за мене, че съм лъжец, ще стана да ти извия врата като на пиле, чу ли? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 320. — Вие сте ѝ [на Христина] приятелка. Кажете ѝ да не го [Пешо] предизвиква, че някога ще ѝ извие шията като на пиле. М. Грубешлиева, ПИУ, 69. — Ти, приятелю, или ще ми върнеш пишущата машина, или ще ти откъсна главата като на пиле! Св. Минков, РТК, 186-187. — За туй цвете мама ще ми отреже главата като на петровско пиле. ОФ, 1950, бр. 1751, 4.

— Друга (диал.) форма: пѝля.

Списък на думите по буква