ПИЛЕЩАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЛЕЩА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Ловджийско куче, обучено за лов на диви птици. Той сега пъхна хрущялесто носле между войниците и вирна ноздри, сякаш куче-пилещар задуши дивеч. Д. Вълев, З, 188.