ПИЛЕЯДЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЛЕЯ̀ДЕЦ, мн. ‑дци, след числ. ‑деца, м. Индив. За животно, обикн. хищник, което изяжда малки пилета. Цяло ято [гарги] с грозно грачене се надвеси над пилеядеца [котарака]. Той затрепера и търти да бяга. А. Каралийчев, ПС III, 41.