ПИЛИГРИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЛИГРЍМ м. Книж. 1. Богомолец, който странства, за да се поклони на светите места; поклонник. Последните следи на почти изчезналия днес религиозен танц намираме .. и в молитвените танци на Ехтернахските пилигрими. К, 1926, бр. 92, 3. Първите акорди от хоралната тема на пилигримите се промъкват с нежността на лотоса, за да се разлеят във вакханалната мощ от пещерата на Венера. Г. Величков, НУ, 20. Всред пустоша и бурените гробни / на Троя старославна, вековечно / за пилигрима един кът сияе. К. Христов, Мис., кн. 6, 551. ^● Обр. И вятърът — бездомен пилигрим — / развява плахо сънищата бели. Хр. Ясенов, Събр. пр, 103. // Разш. Странстващ поклонник на нещо (изкуството, природата и др.). В един разговор .. в Куба Порто Кареро си припомня как като младеж е посетил скромната стая на художника [К. Цонев]: "Направи ми впечатление широкото, ниско легло, статива и картините. Нищо друго нямаше в стаята." .. Така е живеел по далечните страни този пилигрим на изкуството, който се стреми да проникне в дълбоките тайни на човешката душа. Е. Каранфилов, Б III, 196.

2. Прен. Странник; пътник. — Аз съм странник безприютен, / аз съм бледен пилигрим, / моят замък е порутен / и блуждая аз залутан / в облаци, мъгли и дим. Хр. Смирненски, Съч. II, 78.

— От лат. peregrinus 'чуждестранен'.