ПИНАКИДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИНАКЍДА ж. Остар. Изгладена и намазана с восък дъска, обикн. правоъгълна, на която учениците от килийните или взаимните училища (у нас през Възраждането) са се учели да пишат и смятат; панакида. Едно време, и то не отколе, преди седемдесет и три години, ний са учехме да четем на пинакиди, сиреч на една четвъртита дъбова дъска с опашка, на която наставникът .., наречен даскал, ни записваше с ръка азъ, буки. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 1. Тогази ще начена да показувам на пинакидата с показалец и да думам А, Б, В, Г... П. Берон, РБ, 5. Па и курсът на науките [на училищата] им попорасте, та който ученик имаше артък време да ходи да чете в тях, той можеше да изучи от кора до кора буквара, часослова, псалтиря и дори и апостола ..; после това можеше да пише на пинакида. Лет., 1869, 159.

— Гр. πινακίδα.