ПЍНК

ПЍНК м. Хим. Червеникаворозово багрило, което се получава от окисите на олово и се употребява в керамиката. Пинковите пигменти са толкова по-трайни и устойчиви на високи температури, колкото са по-богати на калциев окис. .. Пинк, несъдържащ калциев окис, вече не е червен, а цветът му преминава във виолетов. Н. Преславски и др., НПБ, 203.

— Англ. pink 'слаба, лека отсянка на пурпурния цвят'.

Списък на думите по буква