ПЍНТА

ПЍНТА1 ж. Диал. 1. Малък глинен съд, сплеснат от двете страни, за ракия; плоска. — Охо, първак! Дано не се напием, че ме чака дълъг път! Двамата чукнаха пинтите. Й. Вълчев, СКН, 25.

2. Бъклица; карта2, буклия. На един сух клин на дървото, колко с ръка да дохванеш, виси една жълтункява пинта, прикачена на връв. М. Георгиев, Избр. разк., 41. Запратил Бальо, запратил / на руса Вела на годеж / девет ми пинти шарени / и девет бардета с ракия! Нар. пес., СбНУ ХХV, 33.

— От ит. pinta.

ПЍНТА

ПЍНТА2 ж. Физ. Единица мярка за обем на течности или насипни вещества с различна стойност в страни от Европа (Франция, Великобритания) и САЩ. Само аз успях да се спася — може би защото малко преди това бях изпил половин пинта джин. Ем. Манов, ПУ, 205. До 1982 г. Великобритания трябва да изостави своите мили .. и либри и да ги замести с километри .. и килограми. Но поради яростната съпротива на домакините Министерството на цените е решило да запази пинтата, използувана за бирата и млякото. Само на книга пинтата ще бъде равна на 568,3 милилитра. О, 1977, кн. 10, 27.

— От фр. pinte или англ. pint.

Списък на думите по буква