ПИНЧЕРИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍНЧЕРИ обикн. мн., ед. (рядко) пѝнчер м. 1. Спец. Група от породи кучета (доберман, шнауцер, пинчер-мъниче и др.), използвани за охрана, преследване или като декоративни, на които обикн. подрязват ушите и опашката. От родината си Германия пинчерите са се разпространили по целия свят.

2. Обикн. ед. Куче от тази група породи. Съседът разхожда всяка сутрин пинчера си в близкия Южен парк.

— Нем. Pinscher. — Друга форма: пѝнчър.