ПИОНЀРЕН

ПИОНЀРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Остар. Воен. Който се отнася до пионер (в 3 знач.). Тя беше любимата му песен и в нея бяха най-хубавите му спомени, защото като млад той беше служил в една пионерна дружина и наистина беше взел участие в постройката на тъй юнашки възпяната линия. Й. Йовков, Ж 1945, 10. Взривяването на моста не излязло много успешно .. Тъй или иначе, но след два дни пионерните части успяха да го поправят. П. Вежинов, ЗНН, 169. В редакцията ни постъпи:.., — едно много полезно военно съчинение, наредено с вещина и грижливост от пионерния капитан Маринов. Бълг., 1902, бр. 518, 3. Майорът от инженерните войски Пенков .. е сполучил да изнамери усъвършенствуван тип специални кола и хамут, с които ще може да се товари всичкото специално имущество на една пионерна рота. БД, 1909, бр. 31, 2.

Списък на думите по буква