ПИОНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИО̀НКА ж. 1. В шахмата — фигурата с най-ниска стойност в играта; пешка, войник. Всяка отделна шахматна фигура също се означава с число: пионка — с 1, кон — с 2, офицер — с 3, тур — с 4 и т.н. Матем., 1968, кн. 5, 17. // Разг. Подобна фигурка, използвана за означаване на достигната позиция при някои игри (дама, шашки и под.).

2. Прен. Човек, който е управляван, воден, манипулиран лесно от другите и зависи изцяло от чуждата воля. Последното [да умееш да мислиш политически] е най-важното условие, защото иначе няма да разбираш замислите на тези, които те управляват, и ще бъдеш в ръцете им една безпомощна и сляпа пионка. Ем. Станев, ИК I и II, 510. Бих желала да стане самостоятелен човек, а не пионка в ръцете на хората. Ем. Манов, БГ, 98. Не ме разбирайте криво — аз съм идеалист, искрен поддръжник на този строй .. Но не бих се съгласил да остана само една бурмичка или обикновена пионка .. мечтая да направя нещо необикновено, равностойно на подвиг. Н. Стефанова, ОС, 179. — Така е — рече Калудов. — Не е лесно с мене. — Вие непрекъснато отменяте разпорежданията ми. Аз не съм главен инженер, а пионка. К. Колев, М, 133.

— От фр. pion.