ПИПАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИПА̀ЛО, мн. ‑а̀, ср. 1. Орган на низши животни, който обикн. им служи да се залавят и да улавят храна, и по-рядко — да се ориентират в околната среда. Тези няколко мравки, които протягаха пипала към локвата .. бяха дошли да вземат нещо забравено или идеха да проверят наистина ли се е случило онова, от което бяха побягнали. Г. Алексиев, ДЦ, 35. Един бръмбар махаше гневно с пипалата си. СбХ, 128. Медузата е хищник, който парализира жертвите си с парлива течност, изпускана от пипалата. Д. Славчев и др., БМ, 43. На главата [на мекотелите] се намират устното отвърстие, пипалата и чифт очи. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 16. Градинският охлюв се ориентира в околната среда чрез две двойки пипала. Едните са къси и изпълняват осезателна функция, а другите са дълги и на тях са разположени очите. Зоол. VII кл, 35. ^● Обр. Немският октопод бе впил хищно пипалата си в организма на "Никотиана". Д. Димов, Т, 336. Пипалата на огромния паяк Шпрингер са протегнати до бюрата на новинарските агенции по петте континента. В. Йосифов, Избр. тв I, 242.

2. Израстък на пълзящо растение за залавяне за околните предмети; мустаче. Наредбата в дома на Дамянова смая и позабърка наемателя. .. Ниски, модерни, полегнали и заоблени мебели .., истински картини в златни прави рамки, притулени кътчета и стъклена веранда, по която пълзяха косматите пипала на чуждоземни растения. О. Василев, ЖБ, 124.