ПЍПАМ

ПЍПАМ, ‑аш, несв. 1. Прех. и непрех. Обикн. с предл. по и с и понякога със същ. ръка, пръсти. Допирам, докосвам или хващам с пръсти, с ръка нещо или някого. Грях е да пипаш хляб или каквато и да е храна с нечисти ръце. Д. Талев, ЖС, 22. Пръстите ѝ [на Марина] пипаха несигурно, с големи усилия развърза връзките на туристическите обуща. Д. Фучеджиев, Р, 252. Той дълго пипа с длан по стената, докато намери електрическия ключ. А. Гуляшки, ДМС, 65. Илийца в това време пипаше детето. Тя изплака: — О, мамке! Та то е умряло. Ив. Вазов, Съч. ХI, 14. // Прех. и непрех. Обикн. с предл. по. Диря, търся с пръсти, с ръце да намеря нещо, което обикн. не мога да видя; опипвам. Краличът улови първата [улица], която му се случи, и тръгна бързешката, като пипаше зидовете, за да се оправя. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 17. Дълго смърка Стоянка в тъмното, пипа насам-натам. К. Христов, Избр. ст, 257. Затропал дядо отзарана, / но пусто, бре — не е научил / на крушката къде е ключа! / И пипа, пипа по стената, / ръка провлича над кревата, / не може дядо да си светне! Ас. Босев, СЦС, 128.

2. Прен. Непрех. Разг. Занимавам се с някаква дейност, правя, върша нещо; работя, действам. След една неделя отишъл да вземе люлката. — Не е готова още — рекъл майсторът. — Защо? — попитал бащата. .. — Аз не съм от ония майстори, дето пипат набързо, как да е. Ран Босилек, ВП, 96. В една къща, дето пипа работна жена, то си личи. Чудомир, Избр. пр, 38. Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не обичаше да стои празен. Й. Йовков, ЖС, 13. — Търговията тук я въртят евреи, гърци и италианци. Научи се да пипаш бързо. Иначе си стой в Търново. В. Геновска, СГ, 14. "Млади нали са, сладък им е още сънят!" И земе ли да фата нещо из къщи, гледа дори по-тихо да пипа, та да ги не събуди. Т. Влайков, БСК I, 211.// Прен. Разг. Върша някаква работа или уреждам взаимоотношения с умение, дипломатично, с усърдие. — Пипаме меко — отговори веднага поручикът. — Въпреки въстанието и така нататък българите са силни. Трябва да ги уловим с желязна ръка. Д. Талев, ГЧ, 58. — Лъжете търговците, лъжете гражданите.. Е, ама чакай, жено селяшка — властта се лесно не лъже! Пипа тя — здраво пипа! Елин Пелин, Съч. I, 45. Народ, трудна работа, управникът трябва да пипа внимателно и хладнокръвно. Й. Вълчев, СКН, 454. Соц.-демократът: Аз съм политик, това е моя професия! Чернев: Пипат много умно... точно пред сесията на Народното събрание. Н. Каралиева, РП, 62. Слънцето след малко щеше да се скрие зад Врачанския балкан, а колите все тъй безучастно си профучаваха. Градове. Мразеше ги. Ето причината да пипа така изкъсо, когато боравеше със своите подчинени. Д. Цончев, ЛВ, 28-29.

3. Прен. Прех. Разг. С отриц. не и със същ., назоваващи инструмент, устройство и под.Нямам умения, знания, за да боравя, използвам по предназначение определен инструмент, уред, оръжие и под. Та тогава ви казвам, и Александър Василев се нарани с револвера си: не знаеше да го управлява. Момчето дотогази оръжие не бе пипало. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 10.

4. Прех. Обикн. с отриц. не. Извършвам някакво действие по отношение на нещо или някого, с което обикн. му причинявам неприятност, щета и под.; закачам, засягам. — По твойте книги драскай, колкото щеш — тихо казваше Мълчанов с някаква скрита болка, — но мойте не пипай. М. Марчевски, ТС, 6. Мамчето хваща Даниела за ръката: — Хайде, Даниела, да си вървим при баба Нели! — Не пипай детето, то е мое! — заповядва таткото. — Аз най-добре знам чие е! Тарас, СГ, 41. Христофор взе да преглежда апаратите си. — Да не би някой да ги е пипал — рече. Б. Болгар, Б, 20. Нито кмета уволниха, нито секретар-бирника

преместиха. — Какво ще ги пипаме — казал околийският управител, — по-добри няма да намерим. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 257. // Обикн. с отриц. не. Отнемам нещо за себе си. — Заместникът ми е искал да извади много мед, да се похвали .. и за малко е щял да измори пчелите. .. Затуй помни какво ще ти река — опитният пчелар не пипа меда от гнездото, той е за самите пчели. П. Бобев, ЗП, 104. Станеше ли например дума кого да оставят в подземието за пазач, докато другите отсъствуват оттам, Бомбата всякога отсичаше: — Стилянчо ще остане! Само на него имам доверие, че няма да пипа запасите в скривалището ни. Г. Русафов, ИТБД, 26. Ако са карам, барем не барам. (Не пипам, не земам нещо). П. Р. Славейков, БП I, 23.

5. Разг. Крада. — Аз имам .. една жълтица, наследство от баща ми. Ако се намери чиста ръка, която никога не е пипала чуждо, и посади жълтицата — ще поникне златно дърво и ще роди златен плод. А. Каралийчев, С, 15. Виждам, че искате да спасите лавката, ама тъй и тъй тя няма да хароса — между нас има човек с широки пръсти, ще пипа! Др. Асенов, СВ, 95. През стобора аз не рипам, / чужди круши аз не пипам. СбХ, 158-159. пипам се I. Страд. от пипам (в 1, 3 и 4 знач.). Човекът до нея [Филор] имаше вид на голям собственик, а тя самата беше така трептяща и чиста,.. такава жена не се пипа от много ръце. С. Севан, РР, 67. Трябваше да се пипа с голяма предпазливост, трябваше по преди да спечели сърцата на известни първи младежи, трябваше да привлече и тяхната любов. Ил. Блъсков, ДБ, 23.II. Възвр. от пипам (в 1 знач.). Огледвал ся и ся пипал по тяло, видя бедний, че му едно дебело въже виси на врата. БД, 1857, бр. 9, 36. III. Взаим. от пипам (в 1 знач.). Млади си, мамо, връзахме / за две ми буки високи, / със очи да са не гледат, / със ръце да са не пипат — / и пътя си фанахме. Нар. пес., СбНУ LХVI, 69. Аз ги [булката и младоженеца] за ръка улових / .. / И ги на дървото вързах / със ръка да са не пипат, / със очи да са не гледат. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 70. пипа се. безл. от пипам (в 5 знач.). Често се пипа в този магазин.

ПЍПАМ

ПЍПАМ СЕ, ‑аш се, несв., непрех. Остар. и диал. Пипкам се, пипна се. Тие обрънаха по сто грама вино.., подиграха кръчмарино, че са пипал, като налива вино. З. Стоянов, ЗБВ I, 346.

Списък на думите по буква