ПИПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍПВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Разг. Отгл. същ. от пипвам и от пипвам се. Как не се мъчех от нея [Дора] да усвоя навика да се владея. Странно, колко лесно става несъзнателното пипване на привичките. Бл. Димитрова, ПКС, 23. Щом се вреш по вертепите на всяко пристанище, пипването на сифилис, а даже и на спин не ти мърда. △ При всяко пипване на пистолета от полицая, който го пазеше, настръхваше от ужас.