ПИПЕРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИПЀРЕЦ, мн. няма, м. 1. Умал. от пипер (в 1, 3, 4 и 5 знач.). Гледам: изсъхнало, изтуфинило се, де що беше посадено. Че какъв пиперец, какво зелце бе подрасло, — а сега — да го оплачеш! Ц. Церковски, ТЗ, 127. Кокошките, без шейгуни, бяха препечени до червено с масло и пиперец. Хр. Пелитев, ХД, 74. — Е, защо се сърдиш, Петльо? Ти да знаеш как хубаво ще те сготвя, с чисто масло, с лук, с червен пиперец!... Това утешение не успокоило Петля. Той се оскърбил от глупавия син и избягал в гората. Елин Пелин, ПР, 201. Па сини патлиджани, / току-що в градината набрани: / едни — дюлюмчета, а други на хайвер, / със чесънец, с пиперец чер. К. Христов, ЧБ, 87.

2. Малко количество пипер ( 4 и 5 знач.). Кооперацията е наша. Бълха ще я ухапе, ако даде малко морковки,.., щипка черен пиперец, дафинов лист. РД, 1965, бр. 133, 2. — Какво ме гледаш? Я дай малко пиперец и сол. Ей я там солницата! Ст. Даскалов, ВМ, 51.