ПИПЀРКА

ПИПЀРКА ж. 1. Отделен плод на растението пипер, който е с продълговата форма, кух и месест, със зелен, червен или бял цвят, широко използван в сурово състояние, печен, пържен и преработен; чушка. Дедо Дичо .. работи кое може... Тая вечер плетеше кошничета за пиперки и Лило го завари в одаята с върбовите клечки у ръце. М. Георгиев, Избр. разк., 63. Към полученото пюре се прибавят ситно нарязаните магданоз и лютива пиперка. Л. Петров и др., БНК, 148.

2. Този плод, приготвен като ястие, туршия, изсушен и под. Аз на моите им направих пълнени пиперки още вчера. Б. Райков, ПВ, 113. Голямата каца напълних до шия / със чушки и зеле — за чудо туршия. / Дребните пиперки на една тояга / низ до низ наредих и турих над прага. Елин Пелин, Съч. V, 151-152.

Малък като пиперка. Диал. За човек — много малък, дребен на ръст, нисък.

— Друга (диал.) форма: пепѐрка.

Списък на думите по буква