ПИПЕРКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИПЀРКО¹, ‑то, мн. ‑вци, м. 1. Диал. Човек, който лесно се ядосва, гневи; пиперлия (Н. Геров, РБЯ).

2. Остар. и диал. Подигр. Човек, който е дребен, малък на ръст, но обикн. е хитър (Ал. Дювернуа, СБЯ). Тоя малоснажестият човек възсядаше на едно малко конче, колкото едно еренце: двамата бяха пиперковци и подигравка на природата (Ал. Дювернуа, СБЯ, 164).

ПИПЀРКО² ср. Остар. и диал. Сорт грозде. В България има разновидно гроздие. Винянко, гарванко, черно.., ладанко, лесичина, пиперко, синьо и други. Г. С. Раковски, П I, 76.