ПИПЕРЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИПЕРЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Разг. 1. За ястие, колбас и под. — в който има, се съдържа много, голямо количество пипер, обикн. лют; пиперлив. Дружината се напоточи подире му, душеше мириса на пиперлията чорба, дето се носеше откъм казаните, зяпаше чудноватия стан навръх планината. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 38. Майсторът бе поканил младите си приятели на вечеря, за да опитат пържолите на свинята и пиперлиите, наситени с бахар, кимон и други подправки, наденици. Д. Спространов, С, 274. Сигурно е, че нашият народ дълго време преди Освобождението е познавал и отглеждал пипера, и че той е бил негова любима храна и най-желана подправ‑

ка за всички видове ястия. Подлютените гозби — пиперлии, още оттогава и досега се смятат за български специалитет. Сл. Петров, РКХО, 94.

2. Прен. За думи, реч и под. — който е остър, язвителен, много ироничен или ругателен; пиперлив, пикантен. Някои кърпеха нещо или взаимно си разказваха весели, пиперлии историйки и избухваха в невъздържан смях. Б. Болгар, Б, 49. — Знам, че вие бръснарите съчинявате и разказвате много вицове. Я, приятелю, кажи някой по-пиперлия! Кажи.., ще си го запиша в тефтерчето. Й. Попов, ПЧ, 51. Дядо Петър и Боторо само ахкат, тюхкат се, пускат ей така от яд по една пиперлия псувня, цъкат с езици. П. Велков, СДН, 108. — В наше село на сватба да отидеш, на пиперлии шеги да се наслушаш — намесва се в разговора и Тръпко. В. Робов, ПСВ, 58.

3. Прен. За човек — който е невъздържан и лесно избухва, кара се, ругае, обижда; кибритлия. Пиперлия мъж. Пиперлия свекърва.

4. Като същ. Човек, който е невъздържан и лесно избухва, кара се, ругае, обижда. — Сега техниката е повечко... — подхвърлям аз, като се старая да избера по-топли интонации само и само да не се разсърди — нали го знам какъв е пиперлия! — Техника ли? — кипва той, макар че прави видими усилия да се овладее. Др. Асенов, СВ, 135. Страшен пиперлия е.